Здравето в България
България има здравна система, която преминава от централизиран модел от комунистическата епоха към децентрализирана, базирана на застраховането система. Страната е изправена пред високи нива на смъртност и ниска честота на ХИВ, въпреки че неофициалните плащания към лекарите остават често срещани.
Здравни показатели
България е с третата най-висока смъртност в Европа, при 708 на 100 000 души население през 2015 г. Четирите европейски региона с най-висока смъртност от заболявания на кръвоносната система бяха всички в България. В началото на 2000-те години основните естествени причини за смъртта са сърдечно-съдови заболявания (най-често се проявяват при инсулти), рак и респираторни заболявания.
Страната е имала много ниска честота на заразяване с човешки имунодефицитен вирус (ХИВ). Въпреки че през 2003 г. очакваната честота на заболеваемост е била по-малко от 0,1 процента от населението, в началото на 2000 г. броят на новите случаи се увеличава ежегодно. През 2005 г. бяха съобщени около 86 нови случая, с което официалният брой достигна около 600, а през първата половина на 2006 г. бяха съобщени 58 нови случая. През 2010 г. ХИВ-позитивните лица са били 1 160.
Здравната система
Като бивш спътник на Съветски съюз, България имаше своята здравна система: моделът Семашко. Тази конкретна система се характеризира с наличието на държавен монопол, където има централизирано планиране и финансиране на здравната сфера. Нямаше частни структури за предоставяне на здравни услуги. Здравни осигуровки нямаше; системата се финансираше директно от държавния бюджет, плащаше се за издръжка, универсално достъпна, и безплатна за пациентите.
България започва цялостна реформа на остарялата си здравна система, наследена от комунистическата епоха, едва през 1999 г. През 90-те години частните медицински практики се разширяват донякъде, но повечето българи разчитат на обществени клиники от комунистическата епоха, докато плащат високи цени за специални грижи. През този период националните здравни показатели като цяло се влошиха, тъй като икономическите кризи значително намалиха финансирането за здравеопазване.
Последващата програма за здравна реформа въведе задължително здравно осигуряване на служителите чрез Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която от 2000 г. насам плаща постепенно увеличаваща се част от разходите за първична здравна помощ. Служителите и работодателите плащат все по-голям, задължителен процент от заплатите, като целта е постепенно намаляване на държавната подкрепа на здравеопазването. Частното здравно осигуряване играе само допълнителна роля.
Децентрализация и болници
Системата също е децентрализирана, като общините са отговорни за собствените си здравни заведения, а до 2005 г. повечето първични грижи идват от частни лекари. Фармацевтичната дистрибуция също беше децентрализирана.
Според проучването, проведено от Евро индекса на потребителите в здравеопазването през 2015 г., България е сред европейските страни, в които най-често се отчитат неофициални плащания към лекари.
В началото на 2000-те години болничната система беше намалена значително, за да се ограничи зависимостта от болници за рутинни грижи. Очакваното членство в Европейски съюз (2007) беше основна мотивация за тази тенденция. Между 2002 и 2003 г. броят на болничните легла е намален с 56% до 24 300. Въпреки това, темпът на намаляване се забави в началото на 2000-те години; през 2004 г. около 258 болници бяха в експлоатация, в сравнение с очаквания оптимален брой от 140.
- България е с третата най-висока смъртност в Европа през 2015 г.
- Здравната система премина от държавен монопол към децентрализиран, основаващ се на застраховане модел.
- Неофициалните плащания към лекарите се отчитат най-често в България.
- Броят на болничните легла е намален с 56% между 2002 и 2003 г.
Тази статия е написана с помощта на ИИ въз основа на няколко новинарски публикации и се преглежда от нашите редактори според редакционните ни принципи. Редакционни стандарти · Сигнали и контакт
Коментари 0