България Демография
Демографията на Република България се наблюдава от Националния статистически институт на България. Демографските особености на населението на България включват гъстота на населението, етническа принадлежност, образователно равнище, здраве на населението, икономически статус, религиозни принадлежности и други.
Населението на България е било около 6,4 млн. души през 2024 г. Различни оценки са поставили средновековното население на България на 1,1 млн. през 700 г. и 2,6 млн. през 1365 г.
Население и плодородие
При преброяването през 2011 г. населението, обитаващо България, е общо 7 364 570, но при преброяването през 2021 г. се изчислява, че населението е намаляло до 6,5 млн. души.
Върхът е през 1989 г., годината, когато границите се отварят след половинвековен комунистически режим, когато населението наброява 9 009 018.
Общият коефициент на плодовитост е броят на децата, родени на жена. Тя се основава на доста добри данни за целия период.
Исторически тенденции
- 1912–1913 – Балкански войни
- 1915 – 1918 г. – Първа световна война
- 1989–1990 г. – Край на Народната република и изгонване на турците от България през 1989 г.
- 2020–2023 г. – Пандемия от COVID-19
Първите достоверни данни за раждаемостта и естествения прираст в българските земи датират от средата на 1800 г.
Според турския статистик Кемал Карпат, немюсюлмани, българите, включително, в Османска империя получават забележителен тласък на плодородието в началото на 1830-те години. Средният им темп на растеж се е покачил до 2% годишно, в сравнение с нулата сред мюсюлманите, които са страдали от демографски застой.
Същата тенденция се запазва и след Освобождението на България от османско владичество през 1878 г.
До началото на 1890-те години мюсюлманската раждаемост в България се колебае в ниските 20 години, по-малка от тази на + 40‰ сред православните християни, докато естественото увеличение се колебае около нулата.
Продължаващата мюсюлманска демографска криза и тежката миграция към Турция са двете основни причини за бързото намаляване на мюсюлманското и турското население на България между 1880 и 1910 г., от 28,7% през 1880 г. до 13,8% през 1910 г. за мюсюлманите и от 26,2% до 10,7% за турците.
Мюсюлманското раждане и естественото нарастване започват да се покачват бавно от края на 1890-те години, но надминават православните едва през 1924 г.
Независимо от това, именно източноправославните, а по-скоро римокатолиците в България са имали най-висока раждаемост през периода, макар и обикновено компенсирани от много високите нива на смъртност.
През 30-те и 40-те години на миналия век етническите българи завършват етап 2 от демографския си преход, а коефициентът на раждаемост сред тях спада до едва 23,3‰ до 1946 г., или два пъти по-нисък от раждаемостта на двете най-големи малцинства в България, турците (40,9‰) и ромите (47,2‰).
В същото време, поради по-високата смъртност, процентът на естествен прираст сред българските турци е почти идентичен с този сред етническите българи (12,1‰ срещу 11,1‰), докато процентът сред ромите е два пъти по-висок (23,1‰).
Общо 64 984 живородени деца са регистрирани в България през 2016 г., което дава на страната сурова раждаемост от 9,1‰.
България има нисък общ коефициент на плодовитост от 1,58 деца на жена (според Преброяването от 2021 г.). Това е нагоре значително от края на 90-те години, но все още под подмяната и не е достатъчно, за да се предотврати по-нататъшно намаляване на населението, особено с емиграцията.
Тази статия е написана с помощта на ИИ въз основа на няколко новинарски публикации и се преглежда от нашите редактори според редакционните ни принципи. Редакционни стандарти · Сигнали и контакт
Коментари 0